Новини за недвижими имоти

Високите лихви по депозитите и влошаващото се качество на кредитните портфейли започват да свиват печалбите на повечето български банки с по-голям темп, показват последните данни на БНБ. На годишна база към края на юни общият финансов резултат пада с 31.6%, като при някои отделни банки той е с 50% надолу. Едно тримесечие по-рано общата печалба падна с 24.4%. Положителният финансов резултат на банковата система към края на юни е 498 млн. лв. Макар и с 230 млн. лв. по-нисък от постигнатия в края на юни миналата година, той показва възможността на системата да създава ресурс за посрещане на по-нататъшна промяна в качеството на кредитите, посочват от БНБ.

Лихвените проценти по кредитите са достигнали своя праг и няма да има повече увеличение. Това каза за радио „Фокус" председателят на асоциацията на банките в България Виолина Маринова. Към месец май т.г. лошите кредити над 90 дни са вече 4,6%. Извън редовните от 30 до 180 дни са вече 10,2 %.

Банките да се съобразят с кризата и да намалят лихвите, иначе ще призовем длъжниците да спрат плащанията. Това обяви в Добрич шефът на Националната асоциация на българския бизнес Светлозар Николов. Той обясни, че кризата е форсмажорно обстоятелство извън компетенциите на кредитополучателя.

Пореден лош сигнал за имотния пазар долетя от банките. Новите жилищни кредити поскъпват за втори пореден месец, след като се бяха кротнали за известно време. При ипотеките в евро годишният процент на разходите (ГПР) се вдига от 8,95% през май до 9,26% през юни, сочат данни на БНБ. В ГПР се калкулира лихвата плюс таксите, комисионите и др. тежести.

Напълно според очакванията кредитирането към края на юни се свива с изключително бързи темпове на годишна база. Потребителските заеми са най-пострадалите от кризата сегмент на пазара, а жилищните са с най-устойчиво нарастване. Това показват данните на БНБ за кредитирането през първото полугодие на 2009 г. Най-голямо е свиването на годишна база в обемите и темпа на растеж при кредитите за потребление за граждани. За една година нарастването на този портфейл се е свило близо шест пъти - ако за периода юни 2007 г. - юни 2008 г. увеличението е било с 2.184 млрд. лв., то за изтеклия едногодишен период (юни 2008 г. - юни 2009 г.) нарастването е само с 450.6 млн.лв.

Четвърти пореден протест организираха бизнесмени срещи високите лихви на банките. Той се проведе в Русе, а следващият ще бъде в Добрич. От Асоциацията на българския бизнес настояват държавата да се намеси в проблемите на фирмите породени от високите лихви по кредитирането.

Всички дългове на фирмите и гражданите у нас ще излязат наяве. Бързите кредити и лизингът влизат в Централния кредитен регистър, реши управителният съвет на БНБ, като прие наредба 22. Така се въвеждат новите изисквания на Закона за кредитните институции. Според тях освен досегашните участници - банки, клонове на чуждестранни банки и дъщерни на трезорите финансови институци в регистъра се включват всички финансови институции, включително и фирмите за бързи кредити, и лизинговите къщи.

Банките в страната ни трябва да разберат, че без българския народ няма как да съществуват, няма как да са стабилни, ако българите нямат доходи, ако не си получават заплатите, ако няма развитие и стабилност на малкия и среден бизнес. Това каза Светлозар Николов, председател на Националната асоциация на българския бизнес(НАББ).

Българската банкова система е един от най-строго регулираните сектори в икономиката ни. БНБ осъществява стриктен банков надзор и разполага с ежемесечни данни за състоянието на всяка една банка поотделно и на банковата система като цяло. Това заявиха от централната банка по повод на проверката на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за договореност между банките в определянето на лихвите по кредити и депозити. БНБ направи заявлението си в официално съобщение след среща с Асоциацията на банките в България (АББ).

От „Национална Асоциация на Българския Бизнес" и „Организация за Обществена Самозащита - ЕДНО" смятат, че липсва конкуренция на банковия пазар и има множество съгласувани практики, които трябва да се докажат от Комисията за защита на конкуренцията. От двете организации предполагат, че именно наличието на картелни споразумения има огромен негативен ефект върху цялата икономика на страната.